В южната част на страната е разположено едно от известните по-малки населени места със статут на село – Кръстевич. На територията на община Хисаря и пловдивска област, мястото е само на единадесет км разстояние в източна посока от Стрелча. Въпросното село има богата възрожденска история поради близостта си с Панагюрище и дейното участие на жителите му по време на Априлското въстание. Тогава страната ни е разделена на няколко революционни окръга и всеки от тях трябва да се самоорганизира и поведе открита борба срещу османските поробители. Иначе можем да кажем за жителите на селото, че имат привилегията да са наблизо до подножието на планината Средна гора. По-точно е да кажем Същинска средна гора, иначе най-високата точка за планината е връх Богдан. В исторически план това село търпи редица промени, в това число и по отношение на името си. Например в епохата на робството се нарича Османово поради владенията на богатия турчин Осман.
Той притежава всички земи и къщи в днешно Кръстевич, но всъщност този владетел не е типичният деспот и тиранин като повечето големи мъже в империята. Нещо повече, той съвестно и отговорно се грижи за своите служители и се старае нищо да не им липсва, а проявява още по-голямо великодушие във важен и решителен за страната момент. Приближаващото идване на руските войски освободители е причина Осман да се завърне в родината си Турция без да предявява каквито и да било претенции към земите на селото. Решава да ги остави под управлението на един от своите доверени ратаи в лицето на Стайко Тосев. Той пък е роден в село Дюлево, но явно успява да спечели доверието на влиятелния владетел. По-късно в пловдивското село, това става в годините на 19-ти век, идват много българи от района на Широка лъка. Те едва ли биха намерили убежище и подслон тук, но точно тогава районът е бил освободен от турските жители. Виждайки падението на империята, много от тях решават да напуснат България и да търсят убежище другаде. Към днешна дата не се провеждат много редовни събития с изключение на традиционен селски събор, състоящ се в първата събота на месец септември.
За двамата по-известни личности от Кръстевич се знае със сигурност, че са от мъжки пол и че в известна степен посвещават живота си на военното дело. Но единият от тях е основател на туристически комплекс Бунтовна, който има по-скоро възпоминателен характер. Въпреки тази странна на пръв поглед дейност, Никола Сариев с бащино име Георгиев е полковник от редиците на българската армия. Другият му съселянин също не е чужд на борбите в страната и дори успява да основе и ръководи партизански отряд. Командването на отряда, който той поема, носи името Антон Иванов. Името на този човек е Георги Петков Ангелов, но той не е известен само с истинските си имена сред местните жители. Мнозина от тях вероятно го познават под прозвището му Ликин, който умира при местността Сухото дере в Родопите. Това става на 1-ви март 1944-та при една от правителствените офанзиви. Известен е като участник в Септемврийското въстание.
